„ДА СЪХРАНИМ АВТЕНТИЧНИТЕ БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИ И ФОЛКЛОР”

Това е нашата "Еньова буля" Яна, която празнува имен ден на Еньовден.
Еньовден, 24 юни - е денят непосредствено след лятното слънцестоене е празнуван още от езическа древност като празник на слънцето, водите, на тревите и уханните билки, като почти навсякъде е известен като Еньо Билкобер или Свети Иван Бильобер.
Един от най-трайно запазените обичаи на празника почти в цялата страна остава „Еньова... буля”, който е форма на вече познатото „ладуване”.
Еньова буля е малко момиченце, избирано според местната традиция. Обличат го в бяла премяна и го закичват с венец от треви. Детето държи в ръце цветя и е босо. Момите обикалят селото в кръг, носейки Еньовата буля на рамене, пеееки песни за плодородие.

Стелияна Иванова

Ще Ви споделя част от обичаите на Благовещение,тъй като това е датата на моят рожден ден.
Благовещение e празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство) и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечест...вото, сина Божий Исус Христос.
На този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Според народното вярване на този ден долитат кукувиците и лястовиците и известяват наближаването на лятото. Змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват из полето. Тогава се връщат и самодивите и други духове. За да се посрещне подобаващо лятото, вечерта срещу Благовец се измитат дворовете и изгаря боклука. За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката. В други райони запалват огън и го прескачат, също така обикалят двора със запален парцал и наричат:
"Ево!
Я като съм доле,
Ти да си в поле,
Като съм в поле,
Ти да си доле…"

-----------------------------------------------

Ralitsa Nikolova

Бръснене на младоженеца. То символизира края на ергенството.
Под брадата на младоженеца се връзва бяла кърпа (подарена на момъка от
годеницата му), в която се събират обръснатите косми. Внимава се събраните в кърпата косми да не се разпилеят, да не падне от тях нито едно влакно, защото се вярва, че с тях може да се направи магия на младоженеца от жена, която му желае злото. Затова кърпата се събира внимателно и се предава на майка му, а след сватбата — свекървата я предава на невестата, която я скрива в сандъка си.